Вкоренява се чрез разделянне на корена, както и чрез отводи. Ако искате да размножите клематис чрез отвод, може да изкопаете малка ямичка близо до старото растение, да я дренирате и обогатите с тор, след което да изберете здраво и достатъчно дълго клонче от растението майка и да го „отведете" до ямата. Част от клончето се заравя в почвата, като преди това в долната му част се прави лек разрез, за да се ускори вкореняването. След това мястото се утъпква и се покрива с торф или листовка.
Другият начин е да вкорените закупено растение, като изкопаете яма, 2-3 пъти по-голяма от диаметъра на контейнера, да я дренирате с пясък и да заровите растението в почвата. След засаждането пръстта се утъпква и покрива с оборски тор или горф. Така клематисът ще презимува в градината.
Един от най-разпространените храсти у нас е спиреята (Spiraea). Подходящ е както за средата на дворното пространство като самостоятелен акцент, така и за огради и стени. Има няколко най-разпространени вида от този род: дугласова спирея, която цъфти в розово с издължени цветове, събрани в гъсти и тесни метлици, японска спирея - с тъмнорозови цветове, събрани в щитовидни метлици, върболистна спирея - с розови или бели цветове, събрани в цилиндрични съ-цветия. Може би най-красива е тунберговата спирея, която цъфти с множество ситни бели «цветове, които приличат на посипан сняг върху зелените клончета на храста. Това придава необикновена свежест l на градината и напомня на една закъсняла зима през пролетта. Неслучайно другото име на този храст е Майски сняг. Подходящото време за засаждане на спи-реята е октомври-ноември, както и пролетта. Размно- жава се с издънки, отводи и резници.
Ако сте любители на японския стил, може да се спрете на хортензия (Hydrangea hortensis). Тя е листопаден храст, който цъфти от май до юли в различни багри. Листата променят цвета си през сезоните - от тъмнозелени през пролетта стават сребристи и пурпурни през есента. Хортензията не е особено мразоустойчив храст и изисква специално зазимяване през есента. Размножава се чрез разделяне или чрез резници, които се правят през лятото от върховете на леторастите, които не носят цвят. След като се отрежат, се забождат във влажен пясък или в листовка с пясък и се захлупват с буркан, за да се поддържа въздушна влага около тях.
Ако искате градината ви през пролетта да се обагри в злато и радостна светлина, засадете форзиция (Forsythia suspense). Най-популярният сорт от този вид неслучайно се нарича Златен дъжд. Едва ли има друг храст, който да внася толкова пролетно настроение в двора, колкото форзицията. В природата се среща и като диворастящ и често може да бъде забелязан край пътните участъци. Растението не е взискателно към почвата, издържа на суша, обича много слънце и топлина. Дори ако измръзне през зимата, през следващата-пролет се възстановява и започва отново да расте. Размножава се чрез отводи или резници наесен.
Орловият нокът интересен храст със завити цветове, събрани на кичури и с багри, които се преливат от бяло в жълто, розово и червено. Този хрст разнася и чудесен аромат, което го прави още по-предпочитан екземпляр. Ако сте се спрели на него, имайте предвид,
че е полукатерливо растение и за да придобие красива форма, се нуждае от подпора. Ор ловият нокът обича влажна и богата почва Вирее най-добре на полусянка. Преди засаж-дане почвата трябва да се натори или да се насипе торф. Размножава се чрез резници и отводи след прецъфтяване - септември-октомври.
Полигонумът е много подходящ за голяма градина, тъй като бързо нараства и се разпространява. Цъфти през цялото лято с дребни бели цветче та, събрани във формата на грозд. Ако в дворното пространство имате стари постройки, неизмазани или олющени стени, спокойни може те да ги скриете с този храст. Растението се размножава през есента чрез резници или чрез отводи. Най-подходящият месец за това е ноември.
Ако градината ви се нуждае от нежни цветове, може би най-подходящото растение е магнолията (Magnolia). Тя внася в дворното пространство изтънченост и аристократизъм. При избора на този храст обаче имайте предвид, че не е мразоустойчив и лесно може да загине при една по-студена зима. Магнолията цъфти през пролетта, преди да се е разлистила, с едри лилави, бели или розови цветове. След като сте се снабдили със съответния екземпляр, който трябва да е вкоренен предварително в контейнер и да е достигнал поне 0,5-1 м височина, можете да го засадите в обработена и обогатена почва. След това го полейте и покрийте кореновата му система с материали, които ще предпазят храста от измръзване. Може и да загърнете младите стебла с изолационни материали.
През есента може да засадите и декоративна или дива лоза (Parthenocissus). Този храст расте много бързо и не е претенциозен към климата и почвата. Развива се добре както на слънце, така и на сянка. През есента става още по-красив, защото листата му се обагрят в жълто и червено и се съчетават с черните плодчета по стеблото. Достатъчно : да заровите резници от храста през есента и напролет ще имате нови растения. В градинските центрове се предлагат и готови вкоренени храстчета.
Ако предпочитате да имате в градината вечнозелени храсти, можете да се спрете на махония (Mahonia aquifolium). Тя е известна още като див чимшир, с твърди и лъскави листа и жълти цветове, събрани в гроздове. Целият храст има туфеста форма и може чудесно да се комбинира с градинския чимшир. Подходящ е за ниски огради на алеи и лехи в градината. Обича сенчести места и расте бавно, затова трудно се деформира. Подходящо време за засаждане на махония-та е между август и октомври. Тъй като основно се размножава чрез семена, по-лесно е да се закупи като готов храст от разсадник.
Ако сте любители на екзотичните растения, можете да засадите текома (Tecoma radicans). Този храст стои чудесно край огради, декоративни решетки, беседки и в средата на дворното пространство. Расте бързо и е подходящ за места с южно изложение. Клончетата му образуват въздушни корени, чрез които се прикрепва към подпорите. Цветовете му са червено оранжеви във формата на фунийка. Цъфи през юни-юли. В райони с по-сурова зима има опасност от измръзване, затова през есента е добре да бъде зазимен - мястото около корените се покрива с оборски тор, а самият храст е добре да се увие с изолациоионен материал. Подходящото време за засаждане на текомата е краят на лятото и началото на есента. Размножава се чрез резници и отводи. Възможно е и чрез семена.
Японската роза цъфти веднъж годишно с розови, бели и червени цветове. Ако разполагате със слънчево и защитено от вятъра място, можете да засадите такъв храст. От октомври до декември японската роза успешно ще бъде вкоренена в почвата. За целта изкопайте достатъчно дълбока яма, дренирайте я и насипете в нея тор. След това поставете корена на храста, като внимателно го засилете с рохкава и влажна пръст. Утъпчете мястото, за да се осъществи добър контакт между почвата и кореновата система, и покрийте с торф или листовка. Полейте растението.
За да узрее гроздето добре и да даде добро вино е много важно какво ще е лятото. Когато е много горещо или много вали, тогава гроздето не може да узрее добре и не дава силно и ароматно вино.
Ако лятото е умерено, с температури около 27-33 градуса, няма много дъжд и влага, тогава узрява хубаво грозде и се получава добро вино.
Аковремето е дъждовно през повечето дни на лятото и есента, гроздето остава кисело. От такова грозде става вино с неприятен вкус.
Ако има много валежи преди брането на гроздето, зърната наедряват много бързо и ципата се пука. Така гроздето заболява и също не може да се извлече добра винена реколта.
Ако лятото е много сухо, тогава зърната стават с дебела люспа и не са сочни. При такава година се извлича много малко вино. Ниските температури пък прекратяват зреенето и отново се разваля качеството на гроздето. Добро грозде расте по южните склонове. Почвата трябва да е леко песъчлива и светла. Прекалено обогатената с торове почва дава по-голяма реколта от грозде, но качеството на това вино ще е ниско.
Ако лятото е умерено, с температури около 27-33 градуса, няма много дъжд и влага, тогава узрява хубаво грозде и се получава добро вино.
Аковремето е дъждовно през повечето дни на лятото и есента, гроздето остава кисело. От такова грозде става вино с неприятен вкус.
Ако има много валежи преди брането на гроздето, зърната наедряват много бързо и ципата се пука. Така гроздето заболява и също не може да се извлече добра винена реколта.
Ако лятото е много сухо, тогава зърната стават с дебела люспа и не са сочни. При такава година се извлича много малко вино. Ниските температури пък прекратяват зреенето и отново се разваля качеството на гроздето. Добро грозде расте по южните склонове. Почвата трябва да е леко песъчлива и светла. Прекалено обогатената с торове почва дава по-голяма реколта от грозде, но качеството на това вино ще е ниско.
Чимширьт e един от най-популярните храсти, виреещ в българската традиционна градина. Трудно се размножава от резници в домашни условия, затова по-добре да си набавите желаните екземпляри от разсадник и през октомври да ги засадите. Предварително разрохкайте почвата, подхранете я и оформете яма, в която ще поставите растението. После засипете корените му с пръст и наторете. Утъпкайте и полейте ново засадения храст.
Клематисът принадлежи към рода на повета. Цъфти с едри цветове в розово, синьо, червено, кремаво, бяло и дори шарено. Бързо нараства и цъфти продължително, затова е сред най-предпочитаните храсти. Изключително красиво стои на декоративни решетки и край стени. Служи за декорация и на огради. Подходящото време за засаждане и размножаване на клематиса е както пролетта, така и есента, след прецъфтяване.
Глицинията е увивен храст с големи, тънкоперести листа. Цъфти в началото до средата на лятото. Подходящото време за засаждане е пролетта, но на места с по-топъл климат може и наесен. Разполага се близо до стена или край навес, който обаче трябва да има здрава конструкция, тъй като след време стеблото на глицинията ще натежи. При засаждане храстът се изважда внимателно от контейнера, в който е бил вкоренен, и се слага в предварително изкопана, дренирана и наторена яма. Утъпква се и почвата се мулчира задължително. За да не измръзне стеблото на растението, може да се увие с листа от царевица, полиетилен и др.
При тамарикса ясно се наблюдават приспособления за живот при горещи и сухи местообитания, глинести и песъкливи почви. Нежните и ефирни кафявочервеникави клонки са покрити с миниатюрни листа, до 1,5 мм дълги, люсповидни или шиловидни, с дебел повърхностен слой (кутикула). Устицата са разположени дълбоко в листа и излизат на повърхността му чрез тесничко каналче. По този начин изпарението се свежда до минимум. Коренът на тамарикса може да черпи вода от 30 м дълбочина. Встрани той достига до 50 м и може да формира придатъчни пъпки, ако евентуално храстът бъде затрупан от пясъчните дюни в пустинята. Тамариксът може да живее и на силно засолени почви. В района на Мъртво море се срещат видове тамарикс, които оцеляват при 8% засоляване на почвата. В листата му се намират специални жлези, които отделят излишната сол на повърхността на листа. Освен това тъканите му съдържат голямо количество водоразтворими соли, които повишават осмотичното налягане и позволяват на растението да черпи вода от засолените почви.
ВСИЧКИ видове флокс са много красиви в градината, образувайки до късна есен килими от бели, розови, сини, бледолилави или червени цветове. Най-разпространени са F.paniculata и F.drumondii.
Най-масово растенията се размножават чрез разделяне на коренището през есента. Важното е туфата да се раздели внимателно, без да се нараняват корените. Всяка отделна част трябва да има 4-5 върха. Разстоянията на засаждане на цветята са 30x30 см за ниските и 50x50 см при високите сортове.
За доброто си развитие растенията изискват богата с хранителни вещества почви, рохкави и умерено влажни.
Най-масово растенията се размножават чрез разделяне на коренището през есента. Важното е туфата да се раздели внимателно, без да се нараняват корените. Всяка отделна част трябва да има 4-5 върха. Разстоянията на засаждане на цветята са 30x30 см за ниските и 50x50 см при високите сортове.
За доброто си развитие растенията изискват богата с хранителни вещества почви, рохкави и умерено влажни.
Щамбовите рози, когато са млади и стъблата им са все още гъвкави, е задължително да бъдат привързани на 2-3 места към стабилно колче. Това е необходимо, за да се предпазят присадките от изкършване.
През целия вегетационен период при поява на коренови издънки от шипковото подложка почвата се разравя до основата на издънката и тя се отчесва с ръка. Не е желателно рязането на издънките до почвената повърхност, защото ги стимулира към разклоняване и по-силно развитие. По дължината на меж-динника са разположени пъпки, от които е възможно да започнат вегетация леторасти на дивачката. Тези клончета трябва своевременно да се отчесват. През следващите години тези пъпки закърняват и появата на диви леторасти е почти невъзможна.
Подрязването на коронката на благородната роза става основно напролет, като се премахват стари, болни или измръзнали клонки (измръзване се получава главно при неузрелите, късно цъфнали клонки). Същевременно се цели формирането на сферична корона. През лятото след прецъфтяването на букетчето цветоносната клонка се реже до първия добре развит зелен лист. По този начин се оставя да се развие пъпката, която се намира в пазвата на листа и осигурява развитието на ново клонче с букет едър цвят.
Предлагам ви няколко покривни растения, които успешно могат да заместят райграса, особено на трудни терени.
За да бъде една полянка красива, трябва да бъдат използвани няколко вида тревни семена, а почвата да е добре аерирана и засята. Повечето хора и градинарите, които се грижат за тревните площи, използват при създаването на моравата готови тревни смеси. Този вид семена са доста капризни и изискват специални методи на поливане и засяване. По време на горещите летни месеци ливадите престават да растат и изгарят много бързо. А това води до появата на множество плевели. Както и всяка друга монокултура, и тази е лесно завладявана от бурените. Още повече, намножават се неприятели, които могат да унищожат напълно тревата. Освен това фините корени често биват нападани от червеи, полски мишки и др. А тези животинки изцяло разравят поляната. За да се предпазите от всички тези вредители, трябва да използвате невъобразимо количество инсектициди и да полагате прекалено много грижи за моравата си. Може би така ще имате чудесна поляна, но дали ще издържите на напрежението. Експериментирайте и подменете на трудните терени тревата с растения, най-често многогодишни, покриващи добре площта.
Представяме ви няколко лесни за отглеждане и заслужаващи внимание покривни растения, които могат да украсят градината ви, точно като зелен растителен килим.
Пълзящото грамофонче (Ajuga reptans) вирее добре когато е огряно изцяло от слънцето или е на шарена сянка. Това е и най-често използваното покривно растение за аранжировката на градината. Пораства бързо в добре дренирана, свежа и богата на хумус почва. Това издръжливо растение е от ниските покривни. Височината на листата и цветовете е между 10 и 20 см. Препоръчваме ви да засаждате растенията на 30-40 см едно от друго. Други подходящи растения са Пълзящото просо, Мащерката (Thymus serpyllum), Малката зеленика (Vinca minor).
За да бъде една полянка красива, трябва да бъдат използвани няколко вида тревни семена, а почвата да е добре аерирана и засята. Повечето хора и градинарите, които се грижат за тревните площи, използват при създаването на моравата готови тревни смеси. Този вид семена са доста капризни и изискват специални методи на поливане и засяване. По време на горещите летни месеци ливадите престават да растат и изгарят много бързо. А това води до появата на множество плевели. Както и всяка друга монокултура, и тази е лесно завладявана от бурените. Още повече, намножават се неприятели, които могат да унищожат напълно тревата. Освен това фините корени често биват нападани от червеи, полски мишки и др. А тези животинки изцяло разравят поляната. За да се предпазите от всички тези вредители, трябва да използвате невъобразимо количество инсектициди и да полагате прекалено много грижи за моравата си. Може би така ще имате чудесна поляна, но дали ще издържите на напрежението. Експериментирайте и подменете на трудните терени тревата с растения, най-често многогодишни, покриващи добре площта.
Представяме ви няколко лесни за отглеждане и заслужаващи внимание покривни растения, които могат да украсят градината ви, точно като зелен растителен килим.
Пълзящото грамофонче (Ajuga reptans) вирее добре когато е огряно изцяло от слънцето или е на шарена сянка. Това е и най-често използваното покривно растение за аранжировката на градината. Пораства бързо в добре дренирана, свежа и богата на хумус почва. Това издръжливо растение е от ниските покривни. Височината на листата и цветовете е между 10 и 20 см. Препоръчваме ви да засаждате растенията на 30-40 см едно от друго. Други подходящи растения са Пълзящото просо, Мащерката (Thymus serpyllum), Малката зеленика (Vinca minor).
Многогодишните растения имат предимството, че не трябва всяка година да се засаждат, което много облекчава работата в градината. Затова спрете своя избор на многогодишните видове. Един от тях е божурът, който може да преживее цели сто години на едно място. От растенията, които цъфтят през лятото, можете да изберете астилбе, кана, рози, бял крем, лупинус, флокс, физалис, хортензия и др.
Червения здравец вирее както на сух и огрян от слънцето терен, така и в по-тежки почви и на по-сенчести места. Листата му са декоративни. През по-голямата част от сезона цъфти. Това издръжливо растение достига височина от 20 до 30 см и се разпростира на 50 до 60 см.
Пахисандрата (Pachysandra terminalis) е подхраст с гъсти листа. Достига височина между 15 и 20 см и се разпростира на 50-60 см. Поради гъстотата на листата си, това растение е много подходящо за сенчести места.
Собствена оранжерия в градината е мечтата на всеки колекционер на кактуси. Дори да притежава мъничка оранжерийка, той със сигурност си мечтае за по-голяма или за още една. Оранжерията дава възможност за кактусите да се осигурят до голяма степен необходимите условия на отглеждане и климат, тъй като при нужда през зимните месеци тя може да се отоплява с регулиране на температурата. Освен това отпада трудоемкото прибиране и изнасяне на кактусите. Но дори да имате оранжерия, трябва да премислите дали ще подслоните там заедно всичките си кактуси от различни климатични зони. Това не оз начава, че пледирам за втора оранжерия. Искам да кажа, че й в този случай трябва да редите коя климатична зона предпочитате. Трябва да бъде ясно, че видовете Islaya не се чувстват добре при един и съши климат с Melocactiis или Discocactus.
Розите, оформени като дръвче с високо стъбло и корона, е мечтата на всеки истински ценител на красивото. Ако го имате в двора, трябва да полагате за него по-специални грижи. Едно от най-ефектните творения, получени при работа с царицата на цветята, е щамбовата роза, известна повече като "розово дърво".
Смята се, че първите щамбови рози са получени от обикновената шипка Rosa canina в края на XVIII век. С това започва триумфалното шествие на прекрасното розово дръвче, което винаги е предизвиквало възторг у почитателите на красивото. До този момент в колекцията на нито един розариум в света не липсват щамбови рози. Тяхната височина е различна. Съществуват миниатюрни щамбови рози, чието стъбло достига височина 40-45 см. Полущамбовите са с височина 70-80 см, а щамбовите са истински „гиганти", защото се извисяват на 90-110 см.
За да се създаде една щамбова роза, са необходими три години, като на първата година върху корена на дива шипка се облагородява междинник, който също е дивачка, но има свойството за няколко години да стане прав и надебелява дотолкова, че да поддържа короната. Върху междинника през следващата година на височина по желание от 1.00 м до 1.50 м се прави същинската присадка на калем от благородна роза. Обикновено сортовете, използвани за това облагородяване, са от рода на полиантово-хибридни рози, които са нискорастящи, студоустойчиви, многоцветни и дребноцветни, отличаващи се с обилен и продължителен цъфтеж. Тези рози дават възможност за формиране на компактна корона чрез подрязване и постигане на дълъг и траен цъфтеж на розовото дръвче.
Щрихи
С помощта на греблото създайте специфичните за тези градини щрихи по повърхността на пясъка или чакъла, които всъщност са символ и пресъздаване на движението на водата. Върху пясъка разхвърляйте по загадъчен начин няколко скални групи.
Чистотата
Тъй като много често под пясъка и чакъла изникват бурени, вземете мерки срещу тях, като поставите найлон под чакъла. Това се прави още преди да сте монтирали на място рамката. Липсата на треви и бурени осигурява чистота на дзен градината, което е нейният особен чар.
Осветление
Можете да помислите върху въпроса за поставянето на подходящо за целта осветлени - с огън или електричество. Цветните крушки ще добавят несравним чар на градината, особено през нощта.
С помощта на греблото създайте специфичните за тези градини щрихи по повърхността на пясъка или чакъла, които всъщност са символ и пресъздаване на движението на водата. Върху пясъка разхвърляйте по загадъчен начин няколко скални групи.
Чистотата
Тъй като много често под пясъка и чакъла изникват бурени, вземете мерки срещу тях, като поставите найлон под чакъла. Това се прави още преди да сте монтирали на място рамката. Липсата на треви и бурени осигурява чистота на дзен градината, което е нейният особен чар.
Осветление
Можете да помислите върху въпроса за поставянето на подходящо за целта осветлени - с огън или електричество. Цветните крушки ще добавят несравним чар на градината, особено през нощта.
Пълзящото просо е издръжливо покривно растение. Това растение с издължени стъбла е бледозелено. Към средата на лятото започва да цъфти с розови цветчета, които се появяват на върховете на стъблата. Достига височина 12-20 см и диаметър между 30 и 35 см. Вирее на не много плодородна, но добре дренирана почва и на слънце. Видът "Darjeeling Red" е особено привлекателен с наситено розовите си цветове и с червеникавите си листа през есента.
Съществуват много разновидности на седума (Sedum spurium). Те са много полезни за покриването на полуслън-чеви места с добре дренирани, но бедни, пясъчни или скалисти почви. Цветовете са овални и месести, а стъблата обикновено са червеникави. Растението достига 10-15 см височина и диаметър 30-40 см. Цветовете са особено привлекателни в края на лятото. Това издръжливо растение понася учудващо добре сушата и не боледува често.
Съществуват много разновидности на седума (Sedum spurium). Те са много полезни за покриването на полуслън-чеви места с добре дренирани, но бедни, пясъчни или скалисти почви. Цветовете са овални и месести, а стъблата обикновено са червеникави. Растението достига 10-15 см височина и диаметър 30-40 см. Цветовете са особено привлекателни в края на лятото. Това издръжливо растение понася учудващо добре сушата и не боледува често.
Ананасът има месесто стъбло с височина до 1.20-1.40 м и дълги /до 80см/ клиновидно тесни, плътни, сиво-синкави зелени листа, които са устойчиви на засушаване и на горещини. Кореновата система на растението е малка. Плодовете обаче много често се повреждат силно от слънчев пригор. Установено е, че при силни летни горещини /прегрявания/ температурата вътре в плода може да достигне до 45 С. Плодовете започват да се формират след повече от една година на върха на стъблото - по осата на цвета се развиват до около 200 цветчета. Пълното узряване на плодовете на цитруса.
Черната и бялата мура всъщност са видове бор и принадлежат към същия род Pinus. Те са много древни растения, терциерни реликти, оцелели през вековете от далечния терциер. Срещат се само на Балканския полуостров и принадлежат към балканските ендемити (черната мура се среща и в Калабрия, Южна Италия).
У нас бялата и черната мура се срещат поотделно или заедно в планините Пирин и Славянка, където образуват чисти или смесени съобщества със смърча, бора и клека. Бялата мура има находища още в Рила и отчасти в Западни Родопи и Стара планина. Тя е в списъка на световнозастраше-ните видове.
В планината Славянка е отделен резерватът Славянка, на чиято територия се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите. Някои от дърветата там са на 400 години.
У нас бялата и черната мура се срещат поотделно или заедно в планините Пирин и Славянка, където образуват чисти или смесени съобщества със смърча, бора и клека. Бялата мура има находища още в Рила и отчасти в Западни Родопи и Стара планина. Тя е в списъка на световнозастраше-ните видове.
В планината Славянка е отделен резерватът Славянка, на чиято територия се намира най-голямото находище на черна мура на Балканите. Някои от дърветата там са на 400 години.
В резерватите Баюви дупки - Джинджирица, Дамяница и Юлен в Пирин могат да се видят вековни гори от бяла и черна мура, чиято възраст варира между 150 и 500 години. Има и две дървета на по 1050 години, обявени за защитени обекти. С видовото си разнообразие и наличие на редки растения резерватът Баюви дупки - Джинджирица е толкова ценен, че през 1983 г. е обявен за част от световното природно и културно наследство под егидата на ЮНЕСКО.
Бялата мура - Pinus peuce, е петиглен бор. Има плътна и гъста тяснопирамидална корона. Ако го видите, няма как да не го познаете. Листенцата, дълги до 7 см са събрани в снопчета по 5. Те са меки и нежни и е истинско удоволствие да ги докоснеш! Подменят се през 3 години. Бялата мура е високопланинско растение. Тя расте над 1400 до 2100 м надморска височина, при студен и влажен климат. На височина достига до 40-42 м и 1 м диаметър на стъблото. Кората й е гладка, тъмнозелена или зелено-виолетова докъм 40-годишна възраст, а после посивява и се напуква на малки плочици. Ако расте самостоятелно, дървото достига полова зрялост на около 15 години, а ако е в гора - на 40. Плодоноси веднъж на 2-3 години. Расте сравнително бавно и възобновяването му е трудно. Често отстъпва под напора на по-агресивните дървесни видове. Бялата мура живее до 500 години.
Черната мура - Pinus leucodermis или Pinus heldreichii, живее при надморска височина 1000 до 1900 м. Тя е красиво дърво, с пирамидална корона и много особена кора. В млада възраст тя е гладка и блестяща, а по-късно се напуква и става сивочерна, удивително наподобявайки кожата на змия. Оттам идва и видовото име на растението. Черната мура расте много бавно и достига едва до 15-20 м височина. Затова тя често е използвана за отглеждане като бонсай. Игличките й са събрани в снопчета по две, дълги до 5-8 см, гъсто разположени по клонките на дървото. Младите шишарки са черни, по-късно стават тъмнокафяви. Черната мура е дълголетно дърво. Прочутата Байкушева мура в Пирин е на възраст над 1300 години.
Поставете в градината естевени елементи. Използвайте стари камъни с мъх по тях, с интересни цветове и форми, и всички онези природни късчета, които създават у вас усещането за хармония. Разположете ги несиметрично, като избягвате центъра.
Добре би било да заровите камъните наполовина в пясъка или чакъла, за да се слеят те по-добре с цялостната среда.
Като цяло дзен градините съдържат само естествени елементи - дърво, камък и растителност, но вие можете да проявите въображение и да добавите нещо различно, създавайки дзен градина в свой собствен стил.
Не правете обаче грешката да претрупвате градината, защото нейният основен замисъл е да бъде несложна и изчистена.
Около Спасовден започва така наречената Русалийска неделя. Според българските народни вярвания тя била посветена на русалките, сестри на самодивите, и през тази седмица не се работело, за да не би те да се разгневят. Затова пък ако русалките били доволни и щастливи, можели да лекуват. Любимото цвете на тези митични същества бил росенът. Оттук съществувал обичаят „ходене по росен", който се извършвал през нощта срещу Спасовден, когато русалките скитали по поляните и берели любимото си цвете. Болните и бездетните млади жени тръгвали към поляните късно вечер, носейки дарове за русалките, и оставали там до втори петли, след което трябвало да се приберат незабелязани по домовете си. Те били съпровождани от техни побратими или посестрими - жители на същото населено място, но не техни кръвни роднини, с които бил извършван специален ритуал по побратимява. Тези придружители оставали будни през цялата нощ до спящите болни, а връзката между тях оставала за цял живот и била тачена повече от роднинската. Ако болният е мъж, си вземал жена за посестрима. Ако е жена - мъж за побратим. Бракът между тях не се позволявал, те се считали за брат и сестра. До главите на болните през нощта била оставяна купа с вода. На разсъмване болният се поръсвал с вода от паницата. Ако на сутринта в нея плавал лист от росен, това бил сигурен знак, че болният ще оздравее. Болният отнася водата вкъщи и пие от нея 40 дни.
Интересен факт е, че в по-старата българска митология с името "сестреници" били обозначавани богините на растителния свят, а най-главната от тях се наричала Сестреница-Росяница. Предполага се, че това има връзка с името на росена и съществуващия обичай.
Интересен факт е, че в по-старата българска митология с името "сестреници" били обозначавани богините на растителния свят, а най-главната от тях се наричала Сестреница-Росяница. Предполага се, че това има връзка с името на росена и съществуващия обичай.
Не забравяйте, че дзен градината не е нужно да бъде правоъгълна или симетрична - важното е да бъде приятна и хармонична лично за вас. Ако възнамерявате да правите голяма градина, използвайте за рамката по-големи дъски, които се свързват помежду си с гвоздеи, винтове или лепило.
След скрепяването на рамката можете да я боядисате, лакирате или украсите по ваш вкус. Напълнете формата догоре с пясък (чакъл) и го разпределете равномерно навсякъде из нея.
Мащерката е забележително покривно растение. Този вид е много нисък - достига височина едва 3-5 см от земята, но е ценен заради аромата си. Мащерката е издръжлива и цъфти обилно, ако е посадена на слънце и в богата и добре дренирана почва. Не се чувства добре в тежки почви.
Малка зеленика е интересно покривно растение. Издължените й листа са с наситено зелени цветове. В края на пролетта на отделни места се появяват бяло-лилави цветове. Като издръжлива и лесна за отглеждане култура, малката зеленика се разпространява бързо на шарена сянка и се понася добре с корените на дърветата.
